Най-вътрешните пръстени на Сатурн постепенно изчезват, тъй като са засмукани от горните

Най-вътрешните пръстени на Сатурн постепенно изчезват, защото са засмукани от горните пластове на атмосферата на планетата - и учените към момента се пробват да схванат за какво, оповестява Space.com благодарение на мощния галактически телескоп " Джеймс Уеб ".

Ледените пръстени на планетата се срутват в нея като мразовит дъжд, поддавайки се на силната ѝ гравитация.

Но има доста неща, които към момента не знаем за галактическото " почистване с прахосмукачка ". Например нямаме визия на какъв брой години са пръстените, като даже е допустимо да са относително млади: някои учени считат, че пръстените на Сатурн са на едвам 100 милиона години, което значи, че не са били факт, до момента в който динозаврите към момента са бродили по Земята.

Остават доста въпроси, като откривателите се пробват да разберат колко дълго ще съществуват тези пръстени и дали в миналото биха могли да се върнат.

" Все още се опитваме да разберем какъв брой тъкмо бързо ерозират ", споделя в изказване Джеймс О`Донохю, откривател от JAXA, който се надява да наблюдава разрушаването на пръстените благодарение на телескопа " Кек " в Хавай и " Джеймс Уеб ". " Понастоящем проучванията демонстрират, че пръстените ще бъдат част от Сатурн единствено още няколкостотин милиона години. "

" Това може да звучи като дълъг интервал от време, само че в историята на Вселената това е относително бърза гибел ", прибавя той. " Може да сме огромни късметлии, че сме в близост по времето, когато пръстените съществуват. "

За да намерят по-точен отговор, О`Донохю и екипът му се надяват да създадат дълготрайни наблюдения, с цел да проследят по какъв начин наклонността се трансформира във времето.

Екипът подозира, че изменящата се слънчева радиация по време на 29.5-годишната орбита на Сатурн може да оказва въздействие върху това какъв брой мразовит материал пада към горните пластове на атмосферата на планетата.

" Подозираме, че когато пръстените са на ръба със Слънцето, пръстеновидният дъжд ще се забави ", споделя О`Донохю пред Space.com. " А когато са наклонени към Слънцето, притокът на пръстеновиден дъжд ще се усили. "

Това е вълнуваща мистерия, която от години озадачава астрономите, написа hicomm.bg.

" Мисля, че би било очарователно, в случай че времето на живот на пръстените е единствено към 100 милиона години, а възрастта им е милиарди години ", приключва О`Донохю пред Space.com. " Тъй като това значи, че сме еволюирали тъкмо в точния момент, с цел да ги забележим, преди да изчезнат. "